За родителите на малките деца сексуалното възпитание на децата може да изглежда нещо много далечно, но идва момент в който малкото дете в желанието си да учи и през детското любопитство започва да задава въпроси. Да се интересува от тялото си и да го изучава. Как родителите ще отговорят на това е от изключителна важност за детското развитие и самочувствие.
В основата на сексуалното възпитание е отношението на родителите към собственото им тяло. Каквото и да говорят родителите, децата ще усетят тяхната вътрешна нагласа и усещания и те ще бъдат водещи дори и родителите да казват обратното. Затова преди да говорим с децата за секса е необходимо да овладеем собствените си емоции, обърканост и тревожност по темата.
Всъщност още от раждането си бебетата изпитват физическо удоволствие и започват да се оформят като сексуални същества. Ранните докосвания и милувки са началото на сексуалното възпитание и чрез тях бебетата се учат да получават любов. Сигурната връзка с родителите дава на децата усещане за базисно доверие към света.
До двегодишна възраст децата развиват усещане за собственото си тяло чрез докосването. Затова е необходимо да не бъдат гушкани и целувани против волята им. Това ще подкрепи и умението им да развиват правилно усещане за границите на собственото си тяло. На тази възраст децата вече правят разлика между момичета и момчета. Възможно е да проявят интерес и да изучават гениталиите си. Двегодишните все още не се притесняват от голото тяло.
Във възрастта между две и пет години здравословното сексуално възпитание предполага децата да могат да назовават гениталиите си. Макар, че често свикват да ги наричат „шушка”, „паца” и др. , възрастните би трябвало да ги назовават с истинските им имена. Около три годишна възраст естествено се появяват и въпросите свързани с появата на бебетата. Версията с „птичките и пчеличките” не е за препоръчване. Общо взето децата от ранна възраст трябва да учат за органите и техните функции, също и анатомичните разлики между двата пола. В тази възраст добър помощник могат да бъдат детски книжки по темата, където всичко е обяснено по достъпен за децата начин с подходящи илюстрации.
Това е и възрастта когато обикновено децата откриват удоволствието от мастурбацията. Това често е доста смущаващо за родителите. Всъщност мастурбацията е естествена част от детското сексуално развитие и е свързана с опознаване на собственото тяло. Забраните и заплахите могат да имат негативен ефект върху детето и то да остане с вярването, че да изпитваш удоволствие е нещо лошо. И все пак е важно на детето да бъде обяснено, че тези приятни занимания са интимен акт и се практикуват само, когато човек е сам. Мастурбацията е като бъркането в носа, всички го правят, но когато са сами.
Друга съществена тема от сексуалното развитие в тази възраст са игрите на „Чичо Доктор” с връстници. Любопитството към човешкото тяло е част от израстването на детето. И въпреки, че добре да зачетем правото им да бъдат любопитни е важно да да знаят, че интимните части затова се наричат „интимни”, не ги показваме на другите и ги покриваме с дрехи. Същото важи и за невинните им опити да надникнат в банята докато се къпем или обличаме. Важно е да настояваме да бъдем сами, когато правим личния си тоалет;
Около шест годишна възраст детето вече трябва да има базисни познания относно физическите, поведенческите и емоционалните проявления на сексуалността. Във възрастта седем, осем години е важно детето да има основни познания за промените, които настъпват в тялото през пубертета. Около осем годишна възраст някои деца, особено момичетата може да имат прояви на ранен пубертет.
Важно е да се знае, че всеки отговор може да задоволи любопитството на детето до определено време. С израстването то вероятно ще задава същия въпрос или пък допълнителни въпроси. Затова е необходимо темата за сексуалността да бъде отворена и детето да се чувства свободно да пита и да задава въпроси. Изследванията показват, че децата чиито родители говорят свободно по въпросите за сексуалността е по-малко вероятно да започнат рано сексуалния си живот.
Доротея Панова, психолог, фамилен терапевт
