Раждането на детето е безспорно едно от най-значимите събития в живота на неговите родители. То може да заема много малко физическо пространство в дома, тъй като почти непрекъснато е в ръцете на майка си, но психичното пространство, което трябва да му се отвори, е значително по-голямо и бързо се усеща в семейството. Двойката, която очаква с нетърпение раждането на бебето си, дори и не предполага как това малко създанийце идва, за да обърка досегашния установен домашен ритъм.
Често родителите си мислят, че промяната се свежда до липсата на сън и смяната на пелени, като в същото време имат фантазии за щастливото семейство, в което ще се превърнат като станат от двама трима. Дори и да не си го споделят, партньорите обикновено имат очаквания за сближаване на отношенията им и изживяване на безметежно щастие и пълнота. На практика не се оказва точно така. Появата на малкия човек се отразява на много нива, но най-вече върху взаимоотношенията в двойката, тъй като води до промяна на установените правила и включването на нова роля – родителската.
Не случайно раждането на първото дете се смята за една нормативна криза в семейния живот. Това значи не само, че се случва задължително, а и че е добре да се случи. Партньорите влизат в нова за тях роля – родителската, която със сигурност оказва влияние върху партньорските им отношения. Начинът, по който ще преминат през тази криза, ще повлияе на бъдещите им отношения и на качеството на семейния живот.
Кризата идва, за да разбута нещата и да го подреди по друг, различен и по-адекватен към новата ситуация ред. В добрия случай може да им помогне да постигнат по-богати и удовлетворяващи отношения, в които се интегрира и родителската роля, но се запазва важността и значимостта на партньорската връзка. В нежелания случай кризата може да дистанцира партньорите и те да останат в тази отдалеченост поради невъзможността да разберат, че е необходима промяна в отношенията. Може би не е случайно, че китайците имат един и същи йероглиф, с който се изписват думите криза и промяна. От комбинирането му с друг йероглиф зависи окончателният смисъл на думата. Идеята е, че кризата съдържа в себе си възможност за промяна. Кризите, особено нормативните кризи в семейния живот, дават възможност за промяна и по-различен ред, който отговаря на новата ситуация. Преминаването към нов етап от жизнения цикъл на семейството е свързан с промяна на взаимоотношенията.
Истината е, че никоя бременна жена не й идва наум да мисли за тези неща. Вниманието й е фокусирано върху бременността и раждането, а животът след това някак изглежда прекрасен, сведен до умилителната картинка на себе си и партньора си, които се гледат с любов и щастие в очите, докато държат бебето в прегръдката си. Със сигурност има такива мигове, но това далеч не се оказва представителна картина на живота с бебето, особено през първите месеци. Очакването най-общо е, че със самата си поява бебето ще донесе радост и сближаване в двойката, даже някои стари проблеми с партньора ще се решат автоматично. А всъщност партньорските отношения, както и цялата семейна динамика е поставена на изпитание.
С идването на малкия човек, с когото семейството от 2 става 3, партньорските взаимоотношения често остават на заден план. Бебето има своите физически и емоционални нужди, а майката обикновено е родителят, който ги посреща, като се оказва на разположение по 24 часа в денонощието. Майката прави най-доброто за своето бебе, за чието нормално психо-емоционално развитие е изключително необходима връзката с възрастен, който е отдаден на грижите за него през първите две години. В нашето общество и в модерните семейства, съставени от баща, майка и деца, този възрастен най-често е майката. През първите месеца от живота на бебето, майката откликва на нуждите му, винаги е на разположение, често пренебрегвайки собствените си емоционални, интелектуални и често даже и физиологически нужди. Просто пример е, когато бебето заплаква преди да си стигнала до тоалетната или си на път да си приготвиш нещо бързо за ядене.
Изследванията показват, че бебетата, на чийто плач се откликва, формират базисно доверие към света и го приемат като едно дружелюбно място за пребиваване. И обратното, ако бебето бъде оставено да плаче, тъй като само не може да задоволи нито една своя потребност, научава че светът е едно гадно място, където на никой не му пука от какво имаш нужда. Майката е човекът, който се грижи да създаде това спокойствие и увереност у малкото човече, дори и с цената на занемаряване на собствените си нужди. За щастие, изследванията казват, че близката връзка с бебето и откликването на нуждите му помагат за доброто емоционално и психично състояние и на майката, както и за самочувствието й в новата й родителска роля. Това се оказва win-win ситуация, която обаче, има собствена динамика и крехко равновесие.
Става ясно, че първите месеци след появата на бебето, то и майката са почти „залепени“, което е добре и носи ползи и за двамата.
Какво се случва с бащата? Той участва в семейния живот и грижите около бебето в степента, в която успява. Често работата му не му позволява да прекара повече от няколко часа с бебето и партньорката си, в което време се суетят около бебето или споделят мигове на щастлива почивка до заспалото бебе. Мигове. Истината е, че няма много време за някаква обща дейност между двамата партньори, защото бебето се събужда или жената е уморена и ляга да спи, докато бебето спи.
Някои мъже успяват с лекота да се впишат в новата си роля на родител и изпитват истинско удоволствие от контакта с бебето. Много често обаче, в отношенията си с партньорката си, могат да се усещат пренебрегнати, обидени, ядосани. Сякаш вече на са центърът на вселената за нея, дори не са и обект на голямо внимание. Интересът на партньорката им е по-скоро ориентиран към това кога ще се прибере той, за да му даде бебето тя и да може да си вземе един душ или да поспи. Няма любимото сготвено ядене, няма „слънчице, как мина денят ти?“. Мъжът, който е свикнал на друг интерес от страна на партньорката си, се чувства оставен на втори план. И това е самата истина. Той на практика е оставен на втори план, защото приоритетната връзка в семейството става тази на бебето и майката. Колкото по-бързо стане напасването на майката към бебето, толкова по-лесно ще вървят нещата за всички в семейството и по-бързо ще се установи новият ритъм, който е добър за всички. Двойките, които разбират необходимостта от този кратък период от няколко месеца, в който нуждите на родителите естествено отстъпват място на нуждите на детето и нуждите на партньорските отношения естествено отстъпват място на нуждите на диадата майка-бебе, успяват да преодолеят първоначалния етап на бъркотия и интензивни емоции.
След като се установи някакъв ритъм на живот с бебето, към който майката вече се чувства адаптирана, добре е отново да обърнем внимание на партньорските отношения, без които бебе нямаше да има. С това искам да кажа, че основата на семейното благополучие е партньорската връзка, която може да изтърпи периоди на дистанциране, но след това е важно да има и сближаване. Съвсем опростено казано, може да има периоди или трудни нощи, в които бащата отива да спи в хола, за да се наспи или да улесни наспиването на майката и бебето, но не е подходящо да остане там, докато детето стане на 5 години, например. Съвсем отделно от сексуалния живот, който може да е наличен или не през първите месеци след раждането, самото споделяне на общо легло носи усещане за близост между двамата партньори. Бебето, за което е добре да спи при родителите си в началото, може да се сложи от страната на майката на прикрепено креватче или дори и в същото легло. Не се препоръчва бебето да спи между родителите. Понякога докосването през нощта между двамата партньори остава единствената близост, на която успяват да се радват в изпълненото с умора и напрежение ежедневие. В този смисъл, а и по принцип, не е добре бебето да застава между тях. Необходимо е да има и да се пази физическо и емоционално пространство за партньорските взаимоотношения, независимо че ще има периоди, в които това пространство няма да е голямо.
Интимността между партньорите е гаранция за тяхната удовлетвореност в личен план. Потребността от физическа и емоционална близост е добре да бъде посрещана както се посрещат и нуждите на детето. Практиката доказва, че партньори, които не са удовлетворени в партньорската си връзка, не се чувстват успешни и като родители. „Добрият родител е добър партньор“, както доказва Патрисия Лав и практиката на фамилните терапевти по цял свят. Детето расте щастливо, когато родителите му са удовлетворени хора, които припознават и се грижат за потребностите си, както в индивидуален, така и в партньорски план.
П.С. Има случаи, когато нормативната криза не се преживява като възможност за промяна, а се задълбочава и може да се превърне в ад. Раждането може да се окаже трудно и даже травматично, което има отношение не толкова към трудността или дължината му, а към това как е преживяно от самата жена – а именно, дали е получила достатъчно информация, грижа, подкрепа, уважение. Следва един мощен хормонален коктейл, който разбърква, обърква, изнервя, отчайва… Може да се окаже, че близките нямат разбирането за това, през което минава жената и не могат да й окажат подкрепата, от която има нужда. Подкрепата има много лица – може да е просто разбиране на объркаността, приемане на емоциите; може да е от чисто битово естество – някой да ти сготви и да си тръгне без да задава въпроси и да дава съвети; може да е социална – група от майки със сходни преживявания на майчинството. А може и да липсва. Може да се добави проблем с кърменето, въпреки желанието на жената да кърми. Проблем с партньора. С роднините. Изискващо бебе. Изморена, изнервена, депресирана. И вина, че не се грижи по най-добрия начин за бебето си, понеже е изморена, изнервена, депресирана. Палитрата е богата, с много и различни нюанси. В тези случаи майката често се изолира, защото смята, че това което се случва, се случва само на нея и никой няма да я разбере. Или я е срам. Или просто няма сили. А подкрепата дебне зад ъгъла. Други майки с подобни преживявания, споделяне с партньора, заявяване на нуждата от помощ, а в някои случаи и търсене на професионален съвет. Влизането в майчината роля е предизвикателство, което дори не е еднократно, а надига глава с всяко едно раждане. Необходимо е да имаме разбиране за този толкова уязвим период в живота на жената и да умеем да се погрижим за себе си.
Елена Кръстева, психотерапевт
